Назад във времето: Корейски културен лагер в България

  

В даден етап от живота, всеки избира определен момент, събитие, среща, запознанство за ново начало. За онова истинско наюало, при което със започването му живеем така, както иска сърцето ни. И повечето пъти, хората определят тези моменти като най-щастливите им такива- срещата ни с някого; раждането на дете; пътуването до определено място и прочее.

За всеки това е нещо голямо, значимо и ценно, макар за други на пръв поглед дори да изглежда дори маловажно.

За мен такъв ден се оказа днешният (10.08) преди две години, когато се проведе Младежки Корейски Културен лагер 2017- първият, който аз посетих и последният, който организира г-н Ким Чъл Хо.

Това не беше събитие като всички останали и именно поради тази причина привлече над 600 посетители. Но какво правеше този лагер различен от всички останали събития, свързани с Корея в България?
Ще се запитате, може би, защо точно във Враца? Това малко, скътано в подножието на Балкана, градче, което побираше в църцето си цяла Корея, в олицетворението на г-н Ким.

От града лъхаше корейската гостоприемност още преди да сте стигнали до „Младежки дом", където се проведе лагера. Може би, точно това привлече толкова много хора, посетители от Враца и околността.

Из целия център имаше окачени банери, които непринудено, с лека мистериозност и любопитство приканваха с надписа си:

„МЛАДЕЖКИ КОРЕЙСКИ КУЛТУРЕН ЛАГЕР 2017"

Начало на програмата бе 10ч., макар че участниците и гостите очакваха нетърпеливо отпред да започне, докато нашият „екип" от корейски и български доброволци добавяше последни щрихи в украсата, подредбата, озвучението и като цяло всичко. Г-н Ким довери на нас, децата, голяма част от подготовката за лагера, а ние изпълнихме работния процес с усмивки, музика и ентусиазъм. Това, че той ни позволи да използваме въображение, идеи и искрената си любов към Корея за наши „инструменти" направи обстановката една стъпка по-близо до Корея.
Сред посетителите се откриваха родители, младежи, хора от други населени места, някои за първи път, други за пореден.

Програмата продължи в две части, като първата част бе изпълнена с много песни, танци, игри, презентации и какво ли още не!

 

Корейските доброволци, които ни показаха Love - PSY

Корейските прияели също ни бяха приготвили представление и танцуваха на сцената под българското и 

корейското знаме.

По време на почивката всеки имаше възможността да се докосне до френетичния ханбок- корейска традиционна носия, като пробва и разгледа, също  и да опита от “изкуството хансик“- корейскта традиционна храна, кимбап и бибимбап.

Освен това в отделни кътчета можеше да се опита корейски рамен (лют, по-лют и най-лют) и патбингсу (корейски сладолед). Аз бях в кът ''ПАТБИНГСУ" и макар да изминаха две години, все още помня всяка тънкост и последователност в приготвянето му.

В ъгъла на залата хвърчаха стрели, топчета и каквото се сетите,тъй като там бе този кът, който може да научите някои от корейските традиционни игри. Имаше и кът, от който можеш да получиш за спомен малък сантиментален подарък с лично пожелание или с името ти, изписано на хангъл (коресйки език). Залата, в която се намираха четирите групи, ни разкриваше кътчета от красотата на Корея в рисунките и картините, които бяха закачени по стените ѝ.
След почивката, втората част на програмата продължи с randrom kpop  танци и завърши с българско хоро.

Програмата приключи към 15ч., а времето ни с корейските доброволци до вечерта, но вълнението ми от този ден не стихва и до днес...