Колко се е променил човешкият начин на мислене за два века?

 ,,Гордост и предразсъдъци” на Джейн Остин

 Чувствата и емоциите, от които е изграден човек или може би които той сам поражда в себе си, са нещо непреходно и вечно. Колкото и да бягаме – те са вътре в нас и никоя епоха не е успяла да ги превъзмогне и надрасне до таква степен, че напълно да ги заличи. А не е и нужно, защото една от причините животът да добива смисъл и цвят са именно действията ни, които са продиктувани от най-пламенните и истински чувства – любов и омраза! Едното ни изпълва с пронизваща болка, а другото с пламенна страст, и докато се преплита емоция след емоция, ние вече напълно изгубили се от ясната представа за чувствата си, се намираме на душевен кръстопът, на който сме изправени пред въпроса : ,,Обичам или мразя?“


,,Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин е един от най-успешните романи на авторката, публикуван през 1813г. Романът, макар и писан преди 2 века засяга актуални теми и проблеми на съвременното ни общество, докато ни въвежда в една романтична история, чиито герои ни разкриват много повече от собствените си преживявания, но и начина на мислене и предразсъдъците на хората от 19 век, които ни преследват и до ден днешен.


Разделението на хората и класифицирането им по социален статус се е превърнало в закон, който не може да бъде премахнат дори от най-чистото и свято чувство – любовта! Предразсъдъците на хората са изместили здравия разум още векове напред и са го превърнали в кукла на конци, ръководен от собствените си представи за правилно и грешно, забравяйки правото на всеки един от нас: да можем свободно да избираме с кого да споделим душата и тялото си. Разбира се, връщайки се повече от 200 години назад във времето бихме приели подобна чужда намеса, изброявайки редица оправдания за тогавашния начин на мислене и развитие на човешките принципи. Какво е извинението днес тогава? Дали дългото робство на предразсъдъците над самите нас не ни е накарало да ги приемем като неизменна част, точно като чувствата? Или пък колкото и да опитва, каквото и да успява да създава около себе си човек, той е неспособен и непосилен пред вътрешната си природа и дори и да иска,не може да промени вътрешното си Аз.


Четейки ,,Гордост и предразсъдъци“ е трудно да не си зададем въпроса дали самите ние не се намираме някъде из редовете, не само погълнати от интересната история, но и като част от героите – всеки със своите възгледи и разбирания за любовта и живота.
Ако вие имахте възможността да изберете, без да се водите от собтвените си и обществени предразсъдъци и норми, коя любов бихте избрали: тази, която ви осигурява лек живот или тази, с която ще ви е леко на сърцето?

Коментари